electronic music & club events guide
search | newsletter | add event | twitter | facebook | podcast
  EVENTS NEWS BLOG INTERVIEWS DJ/ARTISTS CLUBS AUDIO PHOTO/REVIEWS LINKS CONTACTS  
home»interviews »Нова Генерация
 

Нова Генерация

 
date: March 4th, 2007
location: n/a (Sofia, BG)
event: Switched ON
text/questions: Ирина Николова и Елена Йоновска

След хипарите дойдоха металите, после бяха пънкарите, а след това - Нова Генерация.
От създаването си през ’87, групата е любима на алтернативна младеж в България и музиката и суровата поезия на текстовете на песните отразява епохата на разпадащата се комунистическа система, полъха на перестройката, но също така безгрижния дух на 80-те, а по-късно разочарованието от ранните 90-те... Нова Генерация остана култова през годините и продължи да печели фенове, а сега се завръща с нов албум в почти оригиналния си състав: Алина Трингова (вокали и перкусии), Катя Атанасова (клавири и вокали), Кристиян Костов (китара и клавири), Михаил Пешев (клавири), Симеон Воев (китара).
Силно впечатлени от първия, за нас, от СЕ, лайв на групата, част от Switched ON! UK-BG remix session на British Council, решихме да им поискахме интервю, на което те (за наша радост) се съгласиха. То се превърна в интересен (и дълъг) разговор, който публикуваме в пълния му вариант. Считаме всяка част от него за важна. Питали сме за нещата, които не сме разбирали като деца родени през 80-те и слушащи музиката им по-късно, но също и за всичко, което ни вълнува от бъдещето на групата като техни почитатели и приятели.

Елена: Разкажете ни за новия албум, кога ще излиза, какви са ви плановете? Били сте дълго време в Канада и сте се върнали в България, за по-дълго време ли сте тук, за да направите албума и да го издадете?

Мишо: Да, това е целта…да го направим, да го издадем. Дотук пуснахме едно видео на парче от албума, ще има и второ, което е много интересно, с една машина, perpetuum-mobile. Тя ни напомня много самото парче, ”Electro Helmet”, тъй като то звучи моторно. Новият ни уебсайт е онлайн от почти година: www.newgeneration.bg

Елена: Колко трака ще има в албума?

Мишо: 10 или 11 трака и отделно ремиксите. Две песни са на български - Бездействие и Ню Мексико, всички останали са на английски.

Елена: Всичките ли са записани вече?

Мишо: Да. Имаме да записваме вокалите на три парчета и отделно на две да добавим още малко вокали. Двама DJ-и от Монреал ще направят ремикси – Nick Torriero (www.myspace.com/nicolatorriero) и Miguel Graça. Те са ни приятели и много добри диджеи, самите те правят парчета Стилът на Nick е дийп хаус, но прави и прогресив и електро, а другият, Мигел, е хаус но свири и много брейкбийт и лаундж. В момента преговаряме с ILS. В София сме дали парчета за ремикси на Ilko и Chaves.

Eлена: Разкажете ни за “SWITCHED ON”. В техния ТОП 20 имахте 5 песни, което е сериозно присъствие, никой друг нямаше толкова. Чухте ли ремиксите им, които бяха представени на самото парти?

Мишо: Да чухме ги. Специално “Да Да Да” (направен от CPF) беше доста добро. Звучеше чудесно, все пак си е UK продукт. Хареса ми и ремикса на “Само двама”, въпреки че ми се стори малко по-извратено от това, което имах в главата си като идея за ремикс на това парче, но всеки си има виждане

Елена: Какво мислите за модерната електронна музика, дали ви харесва, и също така за целия revival на ню уейва, и за електроклаш вълната отпреди 5 г. базирана на сериозни пънк и ню уейв влияния.

Мишо: Да, определено слушаме такава музика.

Алина: Никога не сме спирали да слушаме. От Kraftwerk и Brian Eno и.т.н през ню уейв...
Аз лично много се зaрадвах на този revival на ню уейв и т.н, но това което не ми харесва е, че не правят нищо оригинално и ново, защото то може да се направи и по нов начин, а те само повтарят. И просто си чакам нещо ново да се случи.

Елена: Определено имате промяна в стила в сравнение с преди, което е най-нормалното нещо...

Мишо: Това е много готино, че го казвате…има една известна малка аудитория, която не иска да приеме нищо ново. А пък ние правим музика отдавна, имаме влияние от много видове музика и съответно това е нещо, което излиза така натурално, не сме го гласили по специален начин как да бъде. Просто това е, което правим.

Елена: Пък и все пак за 15 години доста неща са се случили….

Мишо: Естествено. Просто сме постигнали еклектика с много стилове с определено електронно влияние и китари.

Ирина: В едно старо интервю Димитър Воев говори точно за еклектика, за разностиловост. Предполагам, че тогава хората изобщо не са имали идея за какво става дума.

Мишо: Със сигурност повечето хора не са имали. Но съм убеден, че е имало и такива, които са знаели.

Ирина: Някои изказвания там са направо две стъпки напред за времето си. А според вас хората в България днес имат ли все пак по-широко скроен поглед над нещата, в музикално отношение?

Мишо: Преди имаше цензура, хората бяха много затворени. За София това не важеше чак толкова, но в провинцията беше просто ужаснo. Ние сме ходили много пъти на участия и беше много тежко. Но сега нещата са променeни , има достатъчно отворени хора вече. Mного от тях са ходили навън, видяли са неща. А също и много хора отвън идват тук и закономерно всичко се променя.

Алина: Тогава всички искаха само метъл. Нашите фенове по фестивалите все бяха изтиквани някъде настрани от метълите.

Мишо: И ние сме минали през всичко. Катето е било метълче едно време… Има всякаква музика, може да слушаш всичко, като съответно си имаш своитe предпочитания.

Мони: Дори човек да е бил метъл на 16 години, това за него е опит и когато стане на 18-20 той вече се развива и така на 25-30 години знае много неща за музиката, слушал е много музика и не е бил ограничен. От там се променят и изразните средства и начина, по който искаш да кажеш нещо с някаква музика.

Елена: Това, което сте правили тогава на тази възраст, то по някакъв начин е уникално и гениално, но доколко виждате възможност някой друг да направи подобно нещо сега? Смятате ли че посланието на “Нова генерация завинаги”, която е песен-манифест, се отнася само за вашето поколение или е нещо универсално?

Алина: Винаги има нова генерация. По принцип поетите са пророци. Това го има и в поезията на Митко 100%. Освен това има някаква Нова Генерация, която се случва от две десетилетия насам. Нещо, което става, някаква генерална промяна в човечеството.

Елена: Без да искам да обиждам някого, смятам , че в България трудно излизат някакви неща, които да се откроят и които да са достойни да се съревновават в световен мащаб. Вие виждате ли потенциал за това в някого?

Мишо: Ако музиката на други артисти ти повлияе по някакъв начин и започнеш да правиш своето собствено нещо, то ще бъде различно. И ние сме били така. Когато започваш, слушаш някакви банди, искаш да бъдеш и ти такъв, но после през твоята призма нещата стават по-различни.

Мони: Хората просто трябва да намерят себе си и да правят музика по своя собствен начин. Струва ми се, че много от младите музиканти по-скоро лъжат сами себе си или пък не са достатъчно искрени и смели.

Катя: Всеки гледа да направи нещо, което е сигурен, че ще се продаде.

Мишо: Но всъщност, това не е формулата. Формулата в случая е оригиналността. Много българи се опитват да правят Soul и R&B, но това не е тяхното нещо. Това си е черна музика. Трябва да пробиеш с нещо, което е различно.

Мони: Толерира се един стил музика

Алина: ...правят четири основни стила, рап ли е там, рок ли, хеви метъл, whatever, всичко e в калъпи и пускат само една тотална баналнщина да излиза по света и за тях това е най-удобно защото те по този начин промиват мозъци. В един момент музиката е прекалено голяма сила за да бъде оставена да действа на хората.

Елена: Можете ли да ни разкажете каква е била сцената в България е края на 80те? Чувала съм че са били обособени различни прослойки, като например на пънкарите, хеви метълите...

Мишо: Да, пънкари, хеви-метъли, хипари, маниаци на ню уейв, на есид, но на финала почти винаги осъмвахме заедно на някой купон.

Мони: Комсомолът си изтриваше ръцете с това че организира някакви дейности.

Алина: Комсомолът в един момент реши че това е по-добър начин да се манипулира младежта, отколкото да се подтиска, така че „Дай да им пуснем нови групи, за да се чувстват по-свободни...”.

Елена: Всъщност какво се оказа, че сред тези нови групи, които е трябвало да бъдат за благотворно младежко влияние, сте се били и вие?

Мишо: Ами ние просто си бяхме група междувременно...

Катя: Групата си съществуваше и си тропаше.

Мишо: Имахме си following, примерно тук в София си имахме много яка тумба. Където и да сме свирили беше винаги пълно до козирката и идваха хора, изтупани, нагласени, направени и си беше много добре... Русе беше яко.В Добрич, който навремето беше Толбухин, сме имали жестоки лайфове. Аз си спомням , там едно кино беше пълно до козирката...

Катя: Дa, това бяха Добрич, Русе, Варна, Бургас, Велико Търново със студентите от къде ли не, Кюстендил от друга страна пък, близо до границата... Kато цяло интересa към групата беше по-изявен сред хората от градовете в близост до някоя от границите на България. Te като че ли бяха по-отворени, с по-голям достъп на информация, стигаща първо до тях отвън.

Мишо: А когато имаше фестивали, винаги ставаше, така че хеви метълите искаха да бият ню уейвърите, след това пънкарите решавaхa да пребият хипарите, и ей такова потрошване.

Крис: Ние даже имахме случай на един стадион...

ALL: В Плевен!!

Крис: Да, в Плевен, и концертът закъсня, защото апаратурата беше взета за да обслужи държащия някъде там реч Станко Тодоров. После донесоха 2 ей такива колони..../показва нагледно внушителния размер на озвучителната техника/

Мишо: Ама направо с един ЗИЛ ги докараха и ги изсипаха на земята...

Крис: В този момент публиката счупи вратите и се напълни целия стадион. Половината черно-бяло облечени - ню уейвърите, а от другата страна хеви метълите. И когато започнахме, хеви метълите пребиха останалите!

Мишо: Масов търкал!/ смее се/

Крис: И ги пребиха ей така, стана ужасно меле... Ние свирихме, може би, 2 песни. Tогава имахме барабанист, Люси се казваше, и той излезе и каза: "Абе, ей, докога ще ядете доматите с колците?" ... и тогава всички от стадиона тръгнаха към нас...

Мишо: Целият стадион, ей така, към нас и оттам ние трябваше да се спасяваме. Съумяхме да влезем в една съблекалня и сложихме едно бюро зад вратата. ЕРА бяха тогава след нас и започнаха веднага да свирят...

Алина: ЕРА ни спасиха...

ALL: Да, ЕРА ни спасиха! /с нотка на благодарност и облегчение/

Мишо: Щяха да ни пребият!

Kрис: Със сигурност, защото те пребиха и ченгетата и техните си.

Мишо: Всичко живо преби всичко живо! Беше жестоко!

Крис: Хвърчаха фуражки и бели ризки. Та това е горе долу как протичаха нещата тогава.

Мишо: Аз си спомням още едно шоу в Добрич. Беше пак в едно кино, без седалки, пълно до козирката, след което ни бяха устроили някакво жестоко празненство. "Ще дойдете ли?" и ние "Ще дойдем!, Окей, щом купонче ще има някъде." И ни поканиха на едно място, където бяха направили едни маси, едни софри... Имаше снимка на Левски и на Тuxedo Moon на стената.

Елена: За участието ви в Берлин исках да ви попитам. Това по някакъв начин повлия ли ви?

Алина: Имаше купон, як. Мисля че на Митко му се отрази най-главозамайващо по някакви причини. Още повече че минахме през места на любимия му филм Angels - Wings of Desire ("Криле на желанието" на Wenders). А на мен как ми се отрази - пак се върнах там след няколко месеца. Влюбих се в Берлин, това мога да кажа.

Катя: Аз пък се изплаших. Tогава се сблъсках за първи път със Западния свят и вървейки 15 минути по една улица ми се зави свят от светлини, витрини, силни впечатления и избягах с писъци разстоянието обратно...скрих се в Източен Берлин, на тъмничко, по-познатичко.

Алина: Имаше нещо такова, че от Източен Берлин се минава под земята за малко и после се излиза в центъра на Западен Берлин, Alexanderplatz, където беше като Тimes Square! Замаяхме се от светлинки.

Мони: А тук имахме режим на тока на 2 часа.

Крис: В провинцията беше на 1, ние като свирехме спираше тока. Хората седяха по 1 час в салона да чакат среща с групата на тъмно.

Алина: В Берлин имаше и един такъв политически момент. Беше много психарско, когато ходихме до стената...

Катя: Къртеха я и я разпродаваха на парченца...

Алина: От черно бялата страна, социалистическата част, черно-бяло, бюст на Ленин, още някакви големи глави на Ленин и още някой, и тишина абсолютна И ние вървим и в един момент стигаме на 5 метра от стената и Бранденбургската врата и се чува някаква музика, и се чудим: "това музика ли е?". А то хиляди чукчета от другата страна чукат по стената, от шарената страна.

Катя: Да, тя от западната страна беше цялата в графити.

Крис: Вие взеxте ли си?

Алина и Катя: Дaaa!!

Крис: Отчупихте си?

Алина: Купихмe си.Турците ни бяха изпреварили.

Елена: Може да се каже че сте станали известни доста млади, мислите ли, че това е повлияло на вас или на това, което се е случило с групата, защото когато се е случвало сте били под 25.

Мишо: Когато заминахме за Монреал аз бях на 21, а той беше на 23 (Кристиян). Тогава ние тук вече бяхме известна група. Там отиваме и бяхме никакви.....

Крис: Те дори не ни вярваха

Мишо: Да, в последствие се разбра цялата история и се започнаха вестници и всякакви работи. Имахме много готини моменти там, много свирения на живо, запознанства с хора, всякакви неща.

Елена: А дали смятате, че това да станеш известен млад примерно на 20 променя човека и предопределя по-нататъшното му развитие.

Мишо: Да, готино е да станеш известен млад и това със сигурност предопределя пътя ти.

Елена: А защо след като сте имали група която е била успешна, повечето от вас сте решили да заминете.

Крис: Защото не виждахме шанс тук да се променят нещата. Ние искахме там да правим същото. Не отидохме, за да правим нещо друго. Винаги сме правили музика и не сме спирали да работим. По-скоро спряхме да работим тук.

Елена: Какви други музикални проекти сте имали в Канада, след Нова Генерация и сега?

Мишо: Имахме няколко различни проекта. В The Clouds, който беше всъщност Нова Генерация, обаче канадска версия участваме аз, Кристиян, барабанистa, който тогава беше Кирил Манчев, и басиста-певец Краси Халачев. После те имаха друг проект Eternity се казваще, с Аля и Кристиян. Издадохме 2 тави там. Катето и Мони тук са имали Art Generation, друга версия, така че има няколко различни посоки.

Елена към Аля: А можеш ли да разкажеш повече за участието си в саундтрака на филма, който е бил номиниран за Оскар (Best Documentary 2003)?

Алина: Филмът се казваше Prisonner of Paradise. Аз въобще не знаех за какво става дума. /смее се/ Знаех че е за CBC (Canadiаn Broadcasting Corporation) и BBC, документален филм, за някакъв еврейски режисьор по време на Втората световна война и за концлагери. Доста депресивно ми се отрази, защото някак си ги преживях тези неща. Гласът ми участва горе долу в целия филм като саундтрак. И после се оказа, че CBC и BBC са го пуснали в Холивуд и беше номиниран, но не спечели.

Елена: А проекта Мацуни какво представлява?

Алина: Да Мацуни. Ами на моето коте...

Елена: Да и аз предположих, че е име на коте.

Алина: Така ли хахаха :) Групата е с моя приятел, с когото живея там. Но няма особено развитие. Каквото е направено, е направено.

Елена: А с някакви други неща занимавали ли сте се през това време?

Мишо: Бачкали сме по студиа. Кристиян правеше (и още прави) видео клипове, уеб дизайн, всякакви такива неща, отделно всички имахме различни проекти с други хора.

Алина: Напоследък пак искат да записвам за някакъв филм, пак някакви ужаси. И преди да се върна, се чудех дали да участвам или не. Писна ми вече от депресивни филми. Казва се Diary of the Dead.

Катя: За децата...

СЕ: !?!

Елена: А как се получи така че решихте отново да се съберете?

Алина: Всеки път го казвам, че за мен беше в памет на Мите това събиране.

Мишо: Да, шоуто, от което всичко започно наново беше наистина в памет на Митко Воев за 10 годишнината от смъртта му. От DS Music ни предложиха да го направим, ние се съгласихме. Събрахме се 2те формации на Нова Генерация всички заедно. Направихме шоуто, преаранжирахме парчетата. И видяхме че всъщност нещата стават много добре и можем да направим много по-готини работи заедно. В следващия момент Крис си дойде, той снимаше един филм за Кърт Кобейн тогава, пътуваше с още един човек из цяла Америка. След като си свърши този проект и той се върна тук в София , започнахме да работим и се оказа, че много добри парчета се получават. И така сега сме вече горе долу със завършен албум, със сайт, два видеоклипа, всичко сме си правили ние.

Елена: Много е яко, че имате Крис да прави видеоклиповете и така те са също изцяло собствен продукт. Каква техника използвате като софтуер?

Крис: Logic Audio

Mишо: Работим с Nuendo, с Ableton Live също. Имаме 2 станции с различни програми.

Мони: Звукът, който ползваме е от инструментите, които имаме, от синтезатори и китари.

Мишо: Софтуерът е предимно за записване.

Крис: Почти не използваме софтуер,… почти казвам!

Мишо: Софтуерни синтове по-рядко, защото, както казах, имаме достатъчно хардуерни синтезатори. За да се правят софтуерни, хардуерните се копират, ние ползваме the real thing, първоизточника на нещата. Записваме на Logic Audio.

Крис: За видео използваме Final Cut.

Елена: Какво мислите за пиратството?

Мишо: Щом те пиратстват...

Алина: ...значи те харесват.

Мишо: Абсолютно! Има си кофти страни, но от една страна така се популяризираш, от друга, ако някой не може да си купи диска, по-добре да го изпиратства и да го чуе, отколкото въобще да не обърне внимание на музиката ти. Аз също свалям някои неща, защото просто няма откъде да ги намеря в оригинал, иначе естествено предпочитам да си купувам .

Ирина: Колекционерската стойност на нещата е много важна...

ALL: Със сигурност!

Ирина: А какво ви е мнението за кампанията “Пиратството ограбва”?

Катя: Такива кампании са начина, по който държавата си измива ръцете и после казва, че се прави нещо.

Крис: Въпросът е ефект дали има? Аз не мисля...

Мишо: Въпреки всичко мисля, че много се промениха нещата, откакто влезнахме в Европейския Съюз. Хората са гладни за нови неща и виждам, че се развива някаква сцена – и от българи, и от чужденци, които идват тук и правят различни работи. Други хора пък ни се обаждат за свирене в чужбина....

Елена: Така че може би е по-интересно в момента да си тук...

Крис: Определено! /всички се съгласяват.../

Елена: Една твърде обширна тема, но все пак... Групи, които в момента ви харесват?
/изненадани погледи и смях/


Алина: Ха-ха!

Мишо /решава все пак да отговори на непосилния въпрос/: Всякакви работи, слушам нови неща и преоткривам стари, които съм слушал преди много години...

Катя: Всички сме така!

Елена: Някакви нови групи, които сте открили наскоро?

Мишо: Disco Boys, има ги във вашия сайт. /Алина се смее/. U.N.K.L.E. са много яки.

Мони: Аз преоткрих наскоро стария оригинален пънк, групи като Sex Pistols и Exploited, които влагат голяма енергия в музиката, в свиренето си. А днес слушах стар рокендрол, от 50-те, много жизнен, много истински.

Катя: Аз мисля, че и в България има готини групи, но ние въобще не може и да ги видим, защото няма сцена за алтернативна музика. Със сигурност има групи, които ще ми харесат, стига да има къде да ги чуя. Аз лично имам претенции за качеството на звука, с който ще ги чуя.

Елена: Да, това логично ни води до въпроса има ли сцена според вас в България?

Крис: Виж какво, сцена се създава. Има сцена, хората са тук...

Мишо: Ето, Depeche Mode как събраха 40 000 човека? Значи хората са тук.

Катя: Да, но това е може би единственото нещо, което може да събере толкова хора...

Мишо: На една българска група са й достатъчни 20% от тези хора, които да им следят нещата, да им ходят по шоутата и да им купуват дисковете. И те само ще се увеличават...

Крис: Всеки може да организира и прави събития. Въпросът е, че тук има липса на промоутъри, които да се занимават само с това. Дори навремето имаше повече. Професионалният аспект на тоя бизнес липсва и начина, по който се правят тук пари от спонсорство са много неадекватни за западния начин на правене на пари, който е чрез продажби на плочи. Тук това не е никакъв източник на доходи.

Мишо: Исках и друго да кажа, тук никой нищо не си организира. Българите по някакъв начин чакат наготово, някой да ги викне.

Крис: Какво значи това, че няма сцена? Има сцени, колкото искаш. Отиди, наеми място, направи си рекламата и започни да вкарваш 5, 10, 50, 100 човека и така ще стане публиката. Ние сме го правили.в Канада така, както казвам.

Мишо: ...без да сме никои.

Катя: Въпросът е, че такива групи тук пускаха само в О’Шипка, а сега това място го няма.

Крис: Ето ти пак казваш „пускаха ги...” Кой го определя това нещо?

Елена: Последен въпрос, който ни връща в началото. Как се запознахте?

Крис: С Митко (Димитър Воев) бяхме съученици, от 1-ви до 11-ти клас, а свирим от 5-ти клас.

Мони: Да, някъде там, аз съм бил първи-втори, вие сте били пети-шести. Освен това живеехме в един квартал.

Мишо: Когато Киро напусна, Митко и Кристиян привлякоха Аля и мен.

Алина: Аз се запознах с тях на морето! С Киро и Кристиян, на дюните, в „Дюните” /смее се/

Мишо: Аз се запознах чрез един приятел, защото търсеха кийбордист, а аз имах синтезатори, семплери и други неща още тогава. В София имаше няколко такива човека. Един ден Воев и Крис дойдоха у нас и питаха „Искаш ли да забиеш? Ще записваме неща...” Започнахме да свирим и аз си направих всичките синтове за отрицателно време и така си останахме, след това записахме тавата /BG rock 1/, а преди това имахме няколко свирения. После на един купон Кристиян ми каза „Ние с Воев мислихме много и решихме, че ти си нашия човек. След което нещата се завъртяха готино, а по-късно решихме с Крис да заминем за Канада. Предложихме на Воев да дойде с нас, но той чакаше дете и ни каза, че това не е неговият гейм. Каза, че ще намери хора, с които да продължи и намери Катето, която свиреше клавири. И Димбето, който беше за много кратко време в групата, после и той замина за Люксембург.

Крис: Димбето как го намерихме...? /изпада в размишление/

Алина: Ти ни го препоръча!

Крис: Той беше приятел на един приятел на бившата ми жена и много се кефеше на бандата.

Алина: Той можеше да свири точно като тебе.

Мишо: Е, нали Крис му показва китарите... Аз на Катето от клавирите нищо не й показах, тя си ги е вадила, милата... /Аля се смее/

Катя: Мене ме намериха на улицата!

Елена: Хахаха???

Катя: ...защото ходех на гребен, с кожено яке, с много железа по мен.

Мишо: Аз я помня тогава, то бяха едни вериги…

Катя: Нели Воева изскочи от „Кравай” и започна да ме снима докато чаках на светофара да пресичам. Аз се скрих зад една чанта и тя дойде и ме излъга: „Ей, много си екстравагантна, искаме да те снимаме, ей така за кеф” и след няколко седмици приятели ми казаха, че някаква фотоизложба с мои снимки обикаля България. Tя след това се беше омъжила за Митко, a пък той си търсеше заместник на Мишо. И веднъж, когато Гюров /Васил от Ревю/ му бил на гости, видял случайно някакви мои снимки, които Нели Воева си подреждала за поредната изложба... Той знаеше, че мога да свиря и...

Мишо: “Скии к’ва е готина и свири на кийборди!...”

Катя: ...и после Мите започна да ме търси, но аз като хеви метълка тогава бях: „Аааа, не!”.../усмихва се, а Аля избухва в смях/

Алина: Така ли било??

Мишо: Но накрая се нави и ти стана гот?

Катя: Станáха ми разни работи... Различни... /продължава да се усмихва загадъчно/

Алина: Абе, аз така си мислех, „Абе, тя е метъл, как така се нави??”

Катя: Аз си имах уговорка, че съм само за малко... Най-после като ги изпратихме всички на аерогарата и си прибирахме с Митко с един автобус, той kаза: „Ех, Кате, Кате, парчето „Само Двама” отново е актуално!”

Мишо: Да, защото то е писано, когато за първи път някой от групата, Киро, я напуска и са останали само Воев и Кристиян.

Катя: И така той един ден ми припомни, че аз, както малко на шега дойдох, съм останала най-дълго.

Мишо: Сега обаче започва нов много силен период за нас, за групата. И съм убеден, че това ще има влияние върху цялата сцена тук.

КРАЙ
 
COMMENTS:
by Калоян @ 13 Dec 2007, 16:36
Откакто почина Митко Воев групата Нова генерация престана да съществува. Нека си правят каквито си искат групи, но името Нова генерация да не замесват. Нито нещо ново запомнящо се успяха да направят, нито пък са способни да възстановят магията на старото.
by Елена @ 13 Dec 2007, 16:49
Това не е вярно, но всеки си има мнение, както и правото да го изразява. В CE уважаваме свободата на словото и затова този коментар ще бъе оставен.
by lflame @ 19 Dec 2007, 12:10
Не съм съгласна с това за името. Тези хора са група и продължават да бъдат такава. Слава богу, че ги има. Това е и начина творчеството на Димитър Виев да продължава да живее. Всеки път когато свирят ме връщат в спомените ми, новите неща са много добри и са във съвсем логична насока.
by Nox @ 21 Jul 2009, 21:49
Димитър Воев беше "двигателя" на групата . Нова Генерация е Димитър Воев и Димитър Воев е Нова Генерация- много добре, че продължават-живота продължава за живите, но.... Няма начин, не са Нова Генерация и съм убеден, че няма да оставят и 1/4 от силата, която имаха парчетата на Мите, тоест искам да кажа, че няма да оставят нищо след себе си, за разлика от него! Нека поживеем и ше се убедите!
by стара генерация @ 06 Oct 2009, 21:23
NOX,
тези хора са написали парчетата за които говориш, НАПРАВИЛИ СА ГРУПАТА, само дето ти и хабер
си нямаш.
Сега поживей, за да пораснеш.
by ivan @ 24 Oct 2010, 23:15
стара генерация,

Предполагам си чувал(а) за Joy Division - велика група. След смъртта на Ian Curtis групата престава да съществува, а останалите музиканти създават New Order - също култува група. Всички щяхме да сме много доволни, ако нещо подобно се беше случило и с новата Нова Генерация. Сега умишлено ги избягвам - не ходя на изявите им, не ги слушам и не бих си купил нищо тяхно. Нямат топки да направят ново име.
 
NAME:

E-MAIL:

number
COMMENT:
The comments should be in ENGLISH LANGUAGE ONLY and should NOT be off-topic or contain abusive language or spam.
 
04.03.2007  (CE)