electronic music & club events guide
search | newsletter | add event | twitter | facebook | podcast
  EVENTS NEWS BLOG INTERVIEWS DJ/ARTISTS CLUBS AUDIO PHOTO/REVIEWS LINKS CONTACTS  
home»interviews »Скарлет Етиен
 

Скарлет Етиен

 
date: 2-ри март 2007
location: София, България
event: Скарлет Етиен в Червило
text/questions: Елена Йоновска

Родена в Хонг Конг в семейство на американски военен от немски произход и филипинка, Scarlett Etienne няма постоянно местожителство от малка. Свикнала е с това и й харесва да среща нови хора. Въпреки, че от 6 години я канят за участия навсякъде по света /което е значително много на фона на двадесет и петте й години/, тя все още не спира да се учудва на това. Скромността й и изключително женственото излъчване не трябва да ви заблуждават обаче! Пред вас стои човек, продуцирал първия си демо албум на 15 и изгрял на Ню Йоркската клубна сцена на 21 като резидент в клуба институция за Голямата Ябълка – Sound Factory. Следват резидеция в шикарския Sullivan Room в даунтаун Манхатън и по две участия на месец на партито на Mixed Еlements в Сан Франциско, а от две години насам резиденция в италианския Alter-Ego.

Scarlett Etienne, какво е истинското ти име?

Следващия въпрос! /смее се/ Тайна е! Scarlett Etienne е истинското ми име!

Виждаш ли разлика в това да си жена или мъж DJ? По-трудно ли е да си жена в тази професия?

Не! Не е по-трудно или по-лесно. Бих казала, че има доста жени в индустрията в момента, които използват сексуалното си излъчване вместо музиката си, за да ги забележат и да ги букнат за участия, на тях вероятно им е лесно. Мисля, че е по-трудно да впечатлиш, ако си жена, защото трябва да работиш по-здраво, за да докажеш на хората, че си сериозен относно музиката, която правиш, което е моя случай. Също така според мен в момента има много жени на денс сцената, които правят страхотни неща. Една от любимите ми е например Dinky. Много е талантлива, има собствен лейбъл, прави парчета, удивителен DJ е и винаги изглежда прекрасно, така че ето тя е пример за добър артист от нежния пол. А има и други като Tania Volcano или Ellen Allien, която освен лейбъл, си има и собствена модна линия. Има много жени, които се справят чудесно в този бизнес, но има и други. Всичко зависи от това какъв път ще избереш. За мен е важно, че съм успяла да си проправя път, но и че това е станало заради музиката ми. Това ме кара да продължавам да се развивам. Все още не мога да повярвам, че хората знаят траковете ми, издивяват пред DJ пулта и после идват да се снимат с мен и ми искат автографи. Наистина оценявам това! Самолетните пътувания всъщност ми доставят удоволствие. Е, има си неприятни страни, например недостатъчното сън и дехидратацията, но това е част от професията.

Имаме специален въпрос за DJ-и като теб: любимо летище?

Мюнхенското например. И Барселона. Харесвам немските, винаги са ефикасни и имат добър транспорт, интернет.

Женска фигура в музиката, която ти е повлияла силно?

Труден въпрос. Първата жена DJ, която слушах и ме впечатли много беше Smokin’ Jo. А иначе Madonna, защото е легенда, постоянно се преоткрива и не спира, пълна е с енергия все още. От 4 годишна съм си играла да се опитвам да се обличам като нея, да пея песните й. От музикална гледна точка Tori Amos ме вдъхновява много.

В страницата ти в myspace / www.myspace.com/scarlettetienne / са споменати също доста indie артисти като Siouxsie примерно...

Да, Siouxsie and The Banshees, The Cure, Superchunk, Jawbreaker... Преди да стана DJ в гимназията свирех китара в indie група, пишех песни... Винаги съм знаела, че ще се занимавам с музика, но ми е малко странно, че станах DJ, защото няма нищо общо с това, което правех като тинейджър. Но тази музика още ме интересува. Не може само хаус да слушаш. Вкъщи си пускам Aretha Franklin, PJ Harvey...

Би ли сравнила американската и европейска клубна сцена, въпрос, който обичам да задавам DJ-те от Америка.

Няма база за сравнение! В Европа е толкова по-добре и определено се случват много повече неща. Американската клубна сцена е доста затворена, трудно е да пробиеш, трудно е да си осведомен за последните музикални течения. В Европа сте голям брой малки страни, между които постоянно се обменят нови идеи и информация. Да живея тук ми харесва много повече и затова се преместих в Лондон преди няколко години.

Една от причините, поради която момичета обичат да ходят на клуб е, за да покажат колко хубаво танцуват. Липсва ли ти това зад пулта, където вниманието ти е съсредоточено в сета, а и няма особено много място да се развихриш?

Не, изобщо! Не виждам разлика, аз си танцувам постоянно зад пулта.

Абсолютно необходимата вещ в клуба?

Гланц за устни.

А какво пиеш?

Бира!

А какво е отношението ти към афтърпартитата?

Когато работя, не съм почитател. Тъй като правя всичко това от много отдавна, започнах да оценявам високо една нощ пълноценен сън. И знам колко е важно да си отпочинал за следващия ден. Ако съм на работа четвъртък, петък, събота и неделя, представяш ли се какво ще стане, ако започна афтърпартитата в четвъртък и продължа до края на седмицата? В неделя ще приличам на нищо, а все пак съм жена, по-различно е, трябва да се грижа за кожата си и какво ли още не /усмихва се срамежливо/. Но от време на време правя изключения и се забавлявам като всички останали.

Темата на този брой е за фейс-контрола. Какво мислиш за тези хора, които стоят на вратата и решават кой ще влезне и кой не, кой е VIP и т.н.?

Пълни глупости са това за мене – VIP персони, фейс-контроли... В някои от най-добрите клубове, в които съм била, като Panorama Bar в Берлин или T Bar в Лондон, които са ми любими, няма такова нещо като VIP. Panorama Bar, казва се също Berghain, е легендарно място, без да е лукс. Прилича на изоставена фабрика и е трудно да се обясни какво е точно, защото снимките са забранени, но музиката и хората там правят партито неповторимо.

А в градове, където няма толкова много партита и клубове, не мислиш ли, че все пак има нужда от фейс-контрол да прецеди хората, защото просто няма място за всички желаещи да влязат?

Трудно е да се каже, защото понякога може да имаш един такъв човек, който да не може да си позволи скъпи дрехи, но да е дошъл за музиката и DJ-а и това се случва нерядко. Не всеки може да си купи Gucci или Prada...

Да, всъщност цялото това състезание за брой обувки Prada на кв. м. в някои клубове е доста тъпо понякога, защото хората ходят, за да си показват дрехите, а не за да чуят музиката.

Да, била съм на fashion партита и е интересно около полвин час. Там обаче, където съм се забавлявала най-истински, не е имало никакъв VIP – в T Bar в Лондон или във Vinyl в Ню Йорк, който беше afterhour клуб и дори не сервираха алкохол, но саунд системата беше супер и Danny Tenaglia пускаше, атмосферата беше невероятна, а партито се казваше “Be Yourself!”, което резюмираше най-точно духа и настроението на хората там. И аз съм вманиечена на тема обувки и мода, но не мисля, че те трябва да са определящи за достъпа на хората в клубовете. Веднъж един приятел пускаше на рождения си ден в един fashion клуб в Сидни, Австралия и не пуснаха приятелките му, защото не бяха манекенки. Във всички случаи с изключение на тези, когато в клуба не се допускат нетрезви лица и това е просто проява на здрав разум, фейс-контролът си е чиста дискриминация. За мен клъбингът трябва да е свързан предимно с музиката, а не с модата. Епохата на Studio 54, Grace Jones и Donna Summer е велика, но отминала завинаги и никой клуб няма право на подобни претенции и изисквания към гостите си.

КРАЙ

Интервюто можете да прочетете и в Go Guide, април 2007
 
COMMENTS:
No comments yet
 
NAME:

E-MAIL:

number
COMMENT:
The comments should be in ENGLISH LANGUAGE ONLY and should NOT be off-topic or contain abusive language or spam.
 
02.03.2007  (CE)